Северняшка фолклорна област

   Северняшката област е втората по големина с много богат и разнообразен музикално-танцов материал. На югозапад е Стара планина, на север – река Дунав, на изток – Черно море. Поради разнообразието на фолклора, тя се дели на:
    - западна част – тук са градовете Враца, Монтана, Видин, Лом. В тази част фолклорът определено има влияниена северната ни съседка Румъния.
   Хората изобилстват със ситни движения, много притропи, синкопи, плетеници. Изпълнението им е с бързи крака, придружени с много характерно провикване. По ярък образец е "Ситно влашко".
Женската носия е двупристилчена, а мъжете са белодрешковци.
    - Средната северна област включва градовете Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Свищов. Хората тук се характеризират с широта, скокливост, вихреност с богата игра на ръцете.
Всичко това в играта на северняка правят неговите хора красиви, жизнени и темпераментни.
    - В източния район на Северняшката област влизат градовете Шумен, Разград и Русе.
   Преселническите размествания на население от Тракия към областта, се смесват двете култури и се оформят специфичните "Капанци".
   Танцът им е изключително колоритен, наситен с много притропи, клякания, бързи крака – с интересни ръце в мъжкия танц и специфичен речитатив. Женският танц е с леко пружиниране, силно прилепнал към земята и много характерно провикване.
   Носиите в тези две части на Северняшката област са – женските – двупрестилчени, с богата цветова гама и орнаментика, мъжките – чернодрешковци.
   Характерни хора са: Дайчово, Елено моме,Свищовско, Пайдушко, Черкезката, Ганкино хоро и др.
   Инструментите, които съпровождат хората са: дудук, окарина, овчарска свирка, гъдулка, гайда, кавал.
   Появяват се и европейските духови и струнни инструменти – духова музика при сватби, трапези и тържества.