Клуб Вито хоро в Охрид

heder

Несъмнено всеки от нас е ходил не веднъж на екскурзия за един уикенд. Всички познаваме тръпката от предстоящото пътуване. Нетърпението, с което очакваме края на работната седмица за да се насладим на така необходимата ни почивка.
Клуб Вито хоро събира на едно място хора с различна душевност, възраст, пол, религия, професия, социално положение, интереси и др. Ние сме толкова пъстри и различни, като шевиците на носиите на 5-те различни фолклорни области в България. Та Н.Н събра това пъстро множество преди 6 години показа му красотата на народния танц и ни превърна в семейство.
Още не бяхме напуснали България, когато Н.Н. повиши градуса на настроението и в буквалния и в преносния смисъл. Зазвуча народна музика, запяха се песни и от всякъде се чуваха закачки. Луксозния микробус танцуваше на пътя и се тресеше от смях и веселие.Така пеейки и танцувайки по седалките пристигнах ме в Скопие.Посетихме всички възможни и предварително набелязани от ръководителя културни и исторически паметници, музеи, крепости. Но във въздуха не висеше апатията на обикновения турист, а се усещаше лекотата на смеха.Честно казано така и не разбрах, кога пристигнах ме в Охрид. Беше се свечерило, а микробуса все така се тресеше и светеше, като дискотека.
Какво да Ви кажа? Започвам да звуча, като самохвалка. Но истината е, че за нас, беше резервиран най- хубавия хотел в Охрид. На хълма с романтична- панорамна гледка към града и езерото.Изненада ме посрещането, което ни бяха устроили персонала на хотела. Тези сърдечни хора ни посрещнаха строени във фоайето с униформи. Поднасяха автентични национални напитки.
Незабравими спомени ни останаха от часовете прекарани в музея на “Коските”.
Искам да споделя нещо любопитно с Вас. Всички в градчето от таксиметровите шофьори до продавачите знаеха за групата от България, които снощи са разтресли хотела с български народни песни и хора.
. Един таксиметров шофьор каза под секрет, че Н.Н. е поръчал за вечерта най- добрия оркестър.
Вечерта:
Всички под строй в механата и две нарушителки.
Всички стояхме и чакахме. Оркестъра също. Никой не смееше да докосне приборите или жолтата ракия. Посрещнах ме с мълчание и изцъкнали погледи двете дами.
След този напрегнат и неудобен момент. Н.Н. порица справедливо провинилите се, осведоми ни за часът на закуската и часът на заминаването ни на следващия ден,и мило ни прикани да се насладим на вечерта.
Оркестъра засвири.
Страхотен купон стана. Много хора се изиграха и нито едно не се повтори. Репертоара на оркестърът беше изпипан до съвършенство.
Нали знаете за простовутия Македонски национализъм. “Що е хубаво- все е маке.”
Сега се опитайте да си представите, какво е усещането Македонски оркестър да крещи с цяло гърло – “ Дръж се земьо – шоп те гази.”, докато Вие играете шопско хоро.
Чувството е невероятно. Такива са и емоциите и впечатленията ми от цялото пътуване. Всеки един човек поне веднъж в живота си заслужава да изживее това силно чувство на принадлежност. Да се усети част от нещо стойностно и красиво. Да бъде малък посланик на българския фолклор и култура. И най- важното да има съмишленици/ приятели, с които да го изживее.
Наистина е хубаво!

2011-02-02